Уиски
Малко история:
Терминът уиски обозначава широк спектър от силноалкохолни напитки, дестилирани от ферментирали зърна или зърнена смес и отлежали в дървени бъчви. Основните култури, от които се произвежда уиски, са ечемик, ръж, пшеница и царевица. Една от теориите за появата на дестилацията гласи, че тя е била открита в арабския свят към VІІІ-ІХ век, впоследствие пренесена в Европа не без активното съдействие на монашеските общности. През Средновековието манастирите са били ключови центрове на производството на алкохол, особено бира и вино, така че връзката им с уискито съвсем не е странна. Самото название на напитката произлиза от галската дума за вода и пълният му вариант uisce beatha е всъщност превод на латинското aqua vitae - вода на живота.
За разлика от други питиета, които носят името на географската територия, където са били произведени за първи път или на самия продукт, от който се правят за “бащинство” върху уискито спорят предимно ирландците и шотландците.
Двете островни нации разпалено си оспорват правото над първообраза на уискито и все пак може би везните клонят към ирландците, защото първата законна дестилерия на британските острови е отворила врати в Северна Ирландия.
Докато в България думата уиски се използва за всички видове (освен бърбън, макар и срещано да се нарича уиски) в английския е прието с whisky да се обозначават шотландския вариант на напитката, докато whiskey е запазено за ирландските, като освен това е възприето от някои американски марки.
ИРЛАНДСКО УИСКИ или т.нар. Irish whiskey
Ирландското уиски се отличава от другите си събратя по това, че при производството му се използва въглища вместо торф и по тази причина липсва опушеният вкус, характерен за напитката, произведена по шотландска технология.
Освен това, Irish whiskey напитката преминава тройна дестилация, добива се главно от ечемик и отлежава между 5 и 10 години. Освен това, различните марки ирландско уиски почти фанатично държат на разликите в бъчвите, в които тяхното питие е престоявало. Например при различните марки бъчвите са били предварително използвани за съхранение на шери, ром или бърбън, което допринася за уникалния вкус на различните марки питиета.
СКОЧ
И ако върху думата уиски има спор откакто питието съществува, за названието Скоч има само едно мнение и то е на шотландците. Да, шотландците държат скоча и го правят невероятно добре. Какво имам предвид ли ? Названието Скоч може да бъде носено само от уиски, което е двойно дестилирано и отлежало поне три години в Шотландия. Единственото, което може да се случи на един скоч извън пределите на Шотландия е да бъде бутилирано в друга държава или изпито от нешотландец (аз или вие примерно).
Колкото и да не ви се вярва, причината за този факт е качеството на тамошната вода - според местните - никъде другаде тя не е толкова чиста и вкусна и дори се прилага специална екологична политика за опазването й. Светът е луд, когато става дума за вода … скоч и кръв 
— пише си го в историята!
Следващата информация ще я копирам директно от нета, защото си признавам, че не разбирам от пивоварство ни най-малко, но понякога детайлите могат да са важни (както в случая) и не искам да ви подвеждам:
Двете основни разновидности, на които се поделя шотландско уиски (Скоча бел.ав.), са малцово и зърнено. В първата се прави вътрешно разграничение между четири типа, в зависимост от географското местоположение на дестилериите. Малцовото уиски се произвежда само от малцов ечемик, докато при напитките от втората група се използва немалцов ечемик и други зърнени култури като пшеница и царевица. Докато първите се дестилират в крушоподобни казани, наречени pot still, то за зърнените се употребява устройство от две колони - column still. Комбинацията между двата вида ражда т.нар. смесени уискита, които на практика съставляват 95% от световния пазар на скоч.
БЪРБЪН
Bourbon, sweet Bourbon.
Без никакво съмнение това е най-разпространения тип уиски в Щатите и както всичко, което са взели от стария свят и това си има своите уникални модификации, които не се срещат при производството в Европа. Бърбъна се дестилира от зърнена смес, в която задължително трябва да има 51% царевица - именно на това се дължи неговият сладникав вкус.
За разлика от шотландските си и ирландски роднини отлежава в съвсем нови, обгорени дъбови бъчви, благодарение на които се получава и специфичният кехлибарен цвят. При уискитата, произведени в стария свят, се допуска добавянето на карамелен оцветител, но технологията на приготвяне на бърбъна не позволява включването на съставки, които променят цвета, вкуса или сладостта. Макар да не съществува официално правило, обвързващо напитката с конкретно място на производство, почти всички дестилерии за бърбън са разположени в щата Кентъки.
Как се пие
Определено не съм познавач или най-малкото разбирач, но има някой принципи, когато става дума за пиенето на питиетата по-горе, които съм прочел от личен интерес.
Говори се, че хората, които наистина разбирали от уиски предпочитат така наречения сух скоч, без лед. Все пак далеч по-популярни са вариантите “on the rocks” и “long-drink”.
Първия вариант е добре известен — уиски по избор с лед. Малко известен факт обаче е препоръката да се пие малкото уиски (40 или 50мл.) с не повече от 2 бучки лед а голямото (80 или 100мл.) с 3. Long-drink също е толкова популярен вариант (макар малко хора да знаят, че се нарича с това име). Става дума за пиене на уиски със сода, като в този случай имаме две разновидности — уискито се смесва с приблизително 1/3 сода или се пие чисто и глътките уиски са последвани с отпиване сода.
Скоч “on the rocks” се налива върху леда до момента, когато бучките започнат да плават. При лонг-дринк - разредено с газирана вода - трябва висока чаша. Когато уиски се пие с лед, се препоръчва между ръката и чашата да има салфетка, за да не се сгрява течността.
Докато сме на тема лед и култура, един важен канон (често не следван) появил се по времето на коктейлната революция е когато уискито се пие чисто или примесено със сода леда да е задължително на бучки.Когато говорим за коктейли обаче нещата седят точно обратното — в коктейлите, в който участва уиски, леда задължително трябва да е натрошен. В официалните коктейлни събирания се смята за добра домакинска култура ако на масата има и от двата вида лед в зависимост от предпочитанията и вкусовете на гостите.
Въпреки многото места, в които съм чел за прилики, разлики и култура на пиене на тези питиета доста от информацията се разминава. Опитах се да синтезирам нещата, който лично аз съм срещал и чел най-често по пътя на логиката, че най-често срещаните факти са верните, а другите украса.
Още по темата можете да видите тук и тук. Сигурно някой неща ще се разминават, като информация, но все пак малко или много културата на тези питие та си е легенда за мнозина, а като всяка легенда, често се разказва по различен начин от различните хора.
Наздраве.
