Предефиниране на променливи
Интересна работа е това човешката глупост. Даже собствената глупост е още по-интересна. Много се радвам, че вече никой не ми чете блога или ако някой го чете, то няма да чуе нищо ново от мен, така че пак всичко е наред. Все пак затова му се казва личен блог — да си е личен. За хората дето са кандидатствали журналистика, а са ги приели електроника със засилено изучаване на дървообработване и имат практика по стругарство — те да си правят блога на псевдо журналистически чикии на мокър пясък по обедно време в средата на Август месец. Така де … свободата на словото — клетка без решетка — да пишат за каквото искат.
Май зех да набирам на тема “Мразим блогъри дето се мислят за журналисти” ама … като почнеш да си лягаш когато хората стават ти е простено да не си много социален :).
Та май говорех за простотията … учудвам се колко много пъти трябва да ми се случи нещо, за да почна да осъзнавам симптомите му преди да стигна до края и да разбера, че всъщност това е само плод на моята глупост и нищо повече.
Явно ще ми трябват още няколко години … явно пубертета при мен не е завършил в дните, в които спрях да съм teenager… Става дума за това, че няколко десетки пъти вече ми се случва да си мисля, че съм намерил едно нещо и накрая да се оказва, че всъщност то няма нищо общо, просто липсата му е толкова осезаема, че почваш да се припознаваш. Ех, че го написах …
Също така … дълго време мисля, че живях в някаква много странна заблуда. Мислех си, че да харесваш нещо адски много значи да не виждаш недостатъците му. А да обичаш нещо значи да го харесваш въпреки недостатъците му. В смисъл … звучи простичко, дава отговори … като цяло даже може да служи като аргумент. Не знам защо ма мисля, че е пълна глупост вече. Тук думата харесвам не значи … харесва ми на вкус или на вид.
Освен това, както казва един мой любим автор, вече започнах да възприемам самотата като нещо нормално … например като лошото време или липсата на пари. Дори когато съм самотен в лошо време и нямам пари си мисля, че е добра реклама за Нескафе 3 в 1 … примерно. Някак си не ме притесняват вече тези 3 фактора. Определено ми влияят, но не ме притесняват.
А и в крайна сметка за всичко аз съм си виновен :). Къде защото съм направил някой доста рядко тъпи решения, къде защото съм пасивен като паметник в градска градина … Сега, какво да направя … да изпадна в депресия, да слушам песни на оръжия и рози и да не излизам от вкъщи ли? Депресиите са хубаво нещо, но само когато всичко ти е наред :).
Много се радвам, че времето се оправи и вече е топло. Както преди време бях развил в стария си блог тезата си за тестостерона — кога е студено тестостерона замръзва и човек се чувства подтиснат … просто това е много важен хормон за мъжете, какво да се прави — природа. Ма сега времето ме радва и се чувствам през повечето време добре. Все пак остава само това, че се чувствам малко самотен и нямам пари … времето е ок :).
Тоя пост почна да мяза на депресиран … от рода на “Самотен съм, търся си някой. Имам голяма пенсия заради дълъг стаж, търся си сговорлива непушачка за спътник в живота”. Ми не … може да пуши, да е пияница и да е спъната :). Who cares …
Тотално съм си изгубил музата да пиша свясни работи — това сигурно е следващата стъпка към умъртвяването на всякакви работи, които вълнуват нормалните хора. Не че съм ненормален … аре моля ви се сега да не се обиждаме.
Другото, което искам да споделя е, че добрите идеи тънат в калта на невежеството, но и за това аз сам съм си виновен.
Ще зема накрая да пиша статии от рода на … как да си избера хостинг компания. Или … как да си намерите работа в ИТ фирма. 10 начина да не се потите под мишниците по време на интервю или нещо такова. Поне като ще са глупости да са популистични …
Айде стига толкова …. туй то.
