Тук се зарежда iframe() [X]
oO …
Filed in other, April 15, 2008, 7:58 pmЕ добре сега … имам един приятел, които често ми повтаря, че навремето като съм пишел …. лични неща … блога ми бил много по-хубав така да се каже … или поне на него по-интересен. Сори и тоя път няма да се получи ма просто ще го кажа as good as I can …
Пъво … какво по дяволите точно се случи?! То ясно, че нищо не се случи ама … явно аз бях на друго място, защото имам чувството, че нещо ми се е случило …
Пак първо: ….
2. оО ?!
3. хХ !!
4. …
5. Някой знае ли/има ли книга със сходно заглавие — Как да се държим в нефицялна среда. Не че офицялната я знам ма не ми се налага (или поне не често), а неофицялната определено нещо ми куца. Снощи стигнахме до извода, че съм рядко тъп … ама това не е извинение. оО …
Когато дъжда не е дразнещо мокър значи нещо не е “нормално”.
“Свежи” размисли по застояли теми
Filed in Bullshits, PointsOfView, other, April 12, 2008, 7:13 pmМай доста отдавна не съм писал нещо смислено тук. Е нямам намерение да развалям традицията … а и ако в 19.20 си пиеш сутрешното кафе определено не си човек, от който може да се очаква някаква свежа идея. Не знам точно за какво ще пиша, затова и така кръстих поста. Ще си направя някакъв брейнсторминг…
Първото, което ми идва е, че Dave Brubeck е някакъв гений. Не е възможно иначе музиката ти да бъде разбираема от абсолютен музикален инвалид като мен, освен ако не е до толкова гениална, че да може да докосне всеки. Ако някой не е съгласен с това да си напише мнението във форума на teenproblems.
Поради някаква причина разсъждавам върху въпроса дали е възможно някоя жена да ти харесва страшно много, но да не те възбужда и колко отвратителна би била една такава връзка. В смисъл, ако липсва сексуалния момент, каквато и любов да е … ако е любов разбира се, не мисля, че може да се получи нещо. Тая тема ми се върти от години. Срещал съм много интелигентни, прекрасни жени, с които ако съм имал връзка би била една много балансирана интелигентна връзка … от онези дето като вървите по улицата или сте на кафе с други хора всички ви завиждат, че сте идеалната двойка. От тук директно се прехвърлям на следващата тема:
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Filed in PointsOfView, edu, other, April 10, 2008, 7:32 pmПосвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-
те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
Money - David Guetta
Filed in music/video, April 8, 2008, 12:18 pm
She don’t care, ’bout education,
Money is, her motivation,
He don’t live, but love and passion,
When he can buy, his satisfaction.
Continue reading this entry »
Entries