лудост
Има едно чувство, едно усещане, което кара очите ви да виждат неща, които не са там. Едно състояние, в което ушите ви заглъхват заради сърцето ви, което бие толкова силно, че усещате пулсирането в главата си. И всичко това заради една натрапчива мисъл, която не ви дава мира. Една мисъл, с която си лягате и с която се събуждате без да знаете защо.
Усещането, което ви кара да водите милиони диалози на ум, да се усмихвате, когато вървите сам по улиците и да се натъжавате, когато всички около вас се забавляват. Чувството, което ви опиянява, когато сте трезвен и което ви побърква когато пиете. Нещото, заради което не можете да заспите и когато сте изтощен до смърт и очите ви се затворят — нещото което сънувате.
Единствената мисъл, която може да ви причини физическа болка. Вашият Захир, който се ражда във вас, когато се будите, расте, поглъща ви, завладява целият ви ден и умира заедно с вас, когато се предавате на умората вечер само, за да изживеете същото и на сън.
Чувството, за което всички думи са просто думи и чувството, което ви кара да разберете, че рая и ада са на земята и само дума, въздишката или погледа на вашият ангел може да превърне света ви в най-красивото или ужасно място. Да го запали, а вие да искате той да гори до безкрай изгубени в собствената си ярост и лудост.
И губейки контрол над него и себе си… просто да се предадете и всеки път когато искате да отхвърлите това желание, като че ли мисълта ви секва и не можете да мислите за нищо друго — нито за секунда, нито за миг. Защото това сте вие, вашето безкрайно желание, непоносимата нужда, която не разбирате и не можете да обясните на никого. Нещото, заради което можете да заплачете от ужасната му тежест дори в най-щастливият си ден. Нещото, което ви прави толкова странен за всички останали, нещото, което не можете да обясните и на най-близките си хора.
Вашата малка и тиха лудост, в подреденият ви до скоро свят, който сега е хаос и гори, а вие го наблюдавате безучастно с наслада. Единственото чувство, което може да ви покаже, колко е сладка солта от сълзите ви, да ви накара да се чувствате жив, макар и нещастен. Болезнената нужда и налудничавата му липса. Перфектната буря вътре във вас.